Къща-музей ”Захари Стоянов” – Русе
Карта
Музейна къща “Захари Стоянов” отваря врати за посетители през март 1978г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско робство. Захари Стоянов е пряко свързан със семейство Обретенови. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му приятелство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния жизнен път на любознателния медвенец.
Считащ Русе за свое второ родно място, Захари Стоянов след Освобождението се установява за втори път тук – 1878/1882г. На 31.01.1882г. той се жени за най-малката от децата на баба Тонка – Анастасия. През 1883г. излиза книгата му за Левски, написана с много обич и преклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на най-крупното му дело – “Записки по българските въстания”. Следват “Четите в България…” и книга за живота и дейността на Л. Каравелов.
С пламено слово и ярка публицистика Захари възпламенява и подготвя общественото мнение в Източна Румелия за предстоящото Съединение на областта с Княжество България. След това Стоянов се установява за трети път в Русе. През пролетта на 1886 г. се кандидатира за народен представител. Депутат в IV ОНС, той е избран за подпредседател, а по-късно и за председател на Народното събрание. Захари Стоянов завършва своя жизнен път твърде рано – едва 39 годишен, на 02.09.1889 г. в парижския хотел “Сюез”. Тленните му останки са посрещнати и погребани в Русе, в построена за целта гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.
От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им дъщеря – Захаринка, носеща името на баща си. Тя предоставя строената през 1898-99 г. къща за музей. Eкспозицията “Семейство Обретенови” в музейна къща “Захари Стоянов” е открита заради интереса на русенци и гостите на града ни към тази известна възрожденска фамилия. През 1958 г. в Русе в къщата на Никола Обретенов, син на Баба Тонка, е уреден и открит музей “Баба Тонка”, където посетителят се запознава с икономическия и политическия живот на Русенския край през епохата на османското робство, а централно място е отредено на борбите за освобождение.
В съзнанието на повечето българи името на баба Тонка се свързва с борбата на българското възрожденско общество за духовно и политическо освобождение. Немалка заслуга за това има и съществувалия до 1992 г. музей, носещ нейното име. Заради реституция на къщата на Н. Обретенов музейна къща “Захари Стоянов” приюти експозицията, посветена на жизнения път на Тонка Обретенова и нейното семейство, като илюстрация на националното съзряване на българина и ролята на тази фамилия и русенци в национално-освободителните борби. Експозицията е разположена в четири зали. Една от тях е възстановка на кабинета на Никола Обретенов, който е летописец на семейството и на Русе в годините преди 1878 г. Къщата е част от стоте национални туристически обекта.
