Клептуза

Клептуза е защитена местност разположена на десния бряг на Чепинска река, до планинския склон в квартал Чепино, Велинград. Намира се в югозападния край на Велинград, вляво от Републикански път III-843 и трасета на теснолинейка Септември – Добринище. Местността е обявена за защитена и заема площ от 412 хектара. Това е един от символите на Велинград. През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност. Името вероятно идва от гръцката дума клептос – укривам, крада и дава представа за голямото количество вода скрито в недрата под извора.

До 1932 г. в района на днешният облагороден парк водите на извора са се вливали в минаващата наблизо Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея — коритото на реката. През 1937 г езерата са изградени с доброволен труд на местните жители и с материали, отпуснати от общината. Посадени са дървета, оформени са алеи, стълби, площадки за наблюдение.

Клептуза е най-големият карстов извор в България. Събира води от обширен район с окарстени мрамори. Има дебит 270-1020 dm³/s, който е силно променлив. Подземната вода излиза на повърхността от три места в разсед, в който лежи коритото на Чепинска река. Водата е бистра и студена с температура от 8,1°C, сравнително твърда. Тя е годна за пиене и част от нея е каптирана и се използва за водоснабдяване на Велинград. Друга част от водата подхранва двете изкуствени езера, а оттам се отича Чепинска река.

В защитената местност виреят 285 вида растения, от които 260 лечебни.

На територията на защитената местност Клептуза освен езерото Клептуза и парка около него се намират и параклис „Св. Илия“ в местността Маркови скали, тракийско култово светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.

От Клептуза започват множество маркирани пътеки, които водят до местностите Харманите, Брези, Сивата вода и др.