Екопътека – Витата стена
Карта
Веднъж пленени от очарованието на Стара планина, тя дълго ни връща – макар и понякога само мислено – при себе си. Чистият въздух, богатството от растителност, гледката от разнообразни, с различен релеф географски форми, и върховете, огряни понякога от ослепително силната, а друг път – мека и топла слънчева светлина – остават за всеки незаменим спомен завинаги. Едно от местата, където можете да осъществите това необикновено сливане със съвършенството на природата, се намира само на пет километра източно от град Севлиево.
Изходен пункт за пътеката е центъра на с. Яворец (17 км. от Габрово по пътя за Севлиево). Тръгвайки през лозята, трасето на пътеката се движи на изток от селото до разклона за с. Армени, където поема на север. До Ловната хижа се следва асфалтовия път, а след това се върви по горски път и през поляни.
След Ловната хижа пътеката описва широк завой, който обхожда скалния венец на Витата стена и се изкачва на изток. Стига се до Бялата вода, където са оформени чешма и кът за отдих. От тук се разкрива прекрасна гледка към околните села. Трасето следва известно време билото на карстовото плато Стражата и се спуска на югоизток към езерото Беляковец и с. Здравковец. На езерото са поставени беседка и маси с пейки. Пътеката продължава към с. Влайчевци. След селото се достига до манеж за езда с изградени съоръжения. Коне могат да се наемат от с. Живко. Над с. Живко посетителят има възможност да се изкачи на скалния венец и да се наслади на разкрилите се пред него поляни и върхове.
Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен, конен и велосипеден преход. Дължината на маршрута от с. Яворец до с. Влайчевци е 22 км. В края на пътеката гостоприемство и домашен уют предлагат къщите за гости в с. Здравковец и с. Живко, а малко по-далеч и в с. Козирог.
“Стражата” е най-голямото карстово плато разположено между Севлиево, Дряново и Габрово. На северозапад то завършва с дъговидната “Вита стена” (702 м). От отвесния скален венец пред посетителите се разкрива живописен хоризонт във всички посоки и през всички годишни времена.
Още в древността местността около платото е била оценена и от стратегическо гледище. В пещерите на скалния венец са намирали убежище първобитните хора и в тях са оставили фрагменти от съдове, костени и други предмети. Върху неплодородния гръб на скалата траките (VІ-V в.пр.н.е.) са изградили укрепление от ломени камъни, споявани с кален разтвор. По нареждане на римските императори през ІІ-ІV в. укрепеното тракийско селище се превръща в значителен опорен пункт за охрана на близкия път, идващ от Дунава.
