Триградско ждрело – Девин
Карта
Триград намира се на 22 км от град Девин и на 12 км от разклона при село Тешел, на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в хижа „Триградски скали“.
Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 – 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера – Харамийската пещера.
Шосето до Триград преминава през фантастичното едноименно ждрело и покрай пещерата Дяволското гърло. Пътят се промъква през скалите, а небето остава като светла ивица. Скалистите брегове се издигат като отвесни стени, високи над стотина метра, а горният им отвор не е повече от 20-30 м.
Макар и малко, селото е посещавано от туристи, привлечени от природните феномени Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло, които се намират до селото. То е разположено в областта на Триградското плато – едно от най-интересните и красиви плата в България. Платото е вместено между реките Буйновска и Мугленска и е с дължина 18 километра и ширина 9 км. Реките милиони години са се врязвали в скалите и така са се образували най-големите и красиви ждрела в Родопите. Оформили са се и огромни пещери с неповторима красота.
Пещерите Ягодинска и Дяволското гърло са благоустроени и целогодишно посрещат хиляди туристи. На километър от селото по пътя за Девин се намира Триградското ждрело осеяно от кари, въртопи, понори, валози, ували и скални мостове. Растителността в ждрелото също е неповторима, могат да се видят видове, които се срещат единствено тук – Хаберлея родопензис, Родопски ръж и други.
В пещерите на ждрелото са открити много редки видове животни – различни видове паяци, между които и отровни. В пещерите са открити и останки от праисторически живот. Пътят за Триградското ждрело минава по поречието на р. Триградска. Устието на реката е много тясно и силно врязано в скалите, които се издигат на 350 м височина. Преди да навлезе в ждрелото реката пропада с грохот в дълбоката пещера Дяволското гърло.
На 1 км. надолу по пътя тя отново се появява, сякаш извира от скалите. В протежение на 700м реката образува 18 подземни водопада. Дяволското гърло е страховита пропастна пещера с интересни скални фигури и подземни води, благоустроена и обезопасена за посетители. На около 2 часа от село Триград, на изток в посока село Мугла се намират свлачищните Чеирски езера. Водата е кристално чиста, с много балканска пъстърва. Наоколо има обширни тучни ливади с много тракийски могили и оброчища.
Няколко са легендите за произхода на името и самото село. Твърди се, че е старо тракийско селище. И никога досега от създаването си не е било преименувано независимо през какви исторически етапи преминава. Според едно от преданията името Триград идва от факта, че е горяло три пъти, но то не се приема за достоверно. Друга легенда разказва, че по време на потурчването на реката имало три греди и когато праведните минавали по тях, неверниците загивали.
Трета причина за името била, че е ограден от три върха. Най-достоверно звучи легендата, че името идва от археологическите разкопки през 80-те години, когато се доказва, че тракийският произход на Триград идва от тракийското Три Ибрие – Три града. На километри от селото са открити гробищни могили, което говори, че е било голямо и известно селище. От векове е известно като място на лечебни билки и древни предания.
Местна легенда разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, сякаш заслушан в неговата музика, птиците спирали във въздуха и животните спирали по горските пътеки, а зверовете се укротявали. Когато вакханките разкъсали певеца и го хвърлили в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк. Силиврякът е рядък реликтен ендемит за Балканите, притежаващ уникалните свойства на амброзията. Докато пътувате из региона, можете да се полюбувате на нежните му цветове по планински поляни.
