Крепост Кокалянски Урвич

Урвич (известна още като Кокалянски Урвич заради най-близкото село Кокаляне) е средновековна българска крепост в землището на село Панчарево край София – наследник на историческото село Главиша.

Разположена е на десния стръмен бряг на река Искър, в Лозенската планина, на рида „Средобърдие“, на 20 km от центъра на София по пътя за Самоков. В този район реката образува живописен меандър, който е обявен за природна забележителност.

Крепостта е създадена вероятно през 9-10 век, но се споменава най-често през 13 век и 14 век по време на Втората българска държава, във връзка с последните продължителни битки срещу Османските нашественици при отбраната на Средец.

Позната е от времето на цар Самуил с името Ескумане, т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на Средец византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода Траянови врата до Ихтиман понесли тежко поражение от войските на Самуил.

Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на София. 

Крепостта „Урвич“, заедно с Панчаревския манастир „Свети Никола“, Крепостната черква-манастир „Св. Илия“и близкия Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“, образуват Урвичкия крепостно-манастирски комплекс – част от Софийската света гора. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация. Въз основа на това крепостта е получила официален статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (по-известен като НИПК) през 1979 г.