Село Боженци
Карта
Божѐнци е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.
Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km по черен път и 24 km по асфалтов път, от Габрово – 15 km, от София – 201 km, от Варна – 255 km, от Пловдив – 116 km, от Бургас – 207 km, от Русе – 150 km.
Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 14век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженци. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.
Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват.
Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.
Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.
Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия“, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1840 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария – нещо строго забранено по време на Османското владичество. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория – класни стаи.
Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват „Боженци“, 08:30 – 20:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които се взема билет от Информация (първата сграда в дясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
За националните празници в резервата се правят възстановки на традиционни обичаи -мартеници, лазаруване, коледуване.
