Мезешка крепост – Свиленград

Мезешка крепост – Свиленград

Карта

 

Мезешка крепост (Неузетикон или Неутзикон) е средновековно византийско укрепление изградено през 11–12 век западно от днешното село Мезек, община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта „Калето“. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда.

Мезешката крепост се намира непосредствено до село Мезек при надморска височина около 210 метра. До нея се достига по път от западния край на селото водещ до връх Шейновец. Крепостта е на около километър северно от гръцката граница, за което говори и военно съоръжение на мястото на най-източната кула, изградено по времето на Студената война.

Крепостта попада в рамките на природна забележителност „Калето“ за защита на скални образувания, обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България.

Мезешката крепост е неголяма, огражда площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г. Тогава те и част от крепостта са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 m. Входът е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма, които се издават повече от половината извън дебелината на стената и височина над 10 m. Пет от кулите са разположени на южната стена като две от тях са ъглови и три са по фронта. Две от кулите са на западната страна – по средата и на главния вход, и по една на северната и на източната стена.

Обявена е за Народна старина през 1927 г. Обявена е за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието през 1968 г. Сега руините имат статут на археологически паметник на културата от национално значение, съгласно действащия Закона за културното наследство.

Консервационно-възстановителни работи по стените са извършвани през 1963 и 1973 г. от РИМ-Хасково. Извършено е възстановяване на лицевата зидария на западната куртина (стена), което личи твърде ясно, тъй като е използван различен по цвят камък и хоросан, както и различна техника на зидане.

През 2007 г. е предприета частична консервация и в някои невралгични точки като например около портата и някои врати към кулите.

В периода 2012 – 2013 г. завърши работата по пълна консервация и ограничена реставрация на крепостта, съгласно архитектурния проект от 2007 г. Укрепени и възстановени са стълбищата, лицевата зидария и малка част от крепостната площадка с няколко зъбера. Възстановен е куполът на голямата кула, носещ отбранителната площадка, а входът на кулата е възстановен съобразно археологическите изследвания като са премахнати неправилни застроявания по входа от 1963 или 1973 г. Възстановени са повечето бойници (мазгали) по кулите или стените.

Информация

www.visitsvilengrad.com
100 НТО, Хасково, Южен централен, Южен централен 100 НТО
Летен сезон: 09:30 - 20:00; Зимен сезон: 10:00 - 17:00

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved