Връх Вълчата глава

Връх Вълчата глава, по известен с турското си име Куртбашица е част от високото вододелно било белязано освен от него от върховете Росоватец, Зелениковец и острата пирамида на връх Марагидик (Русалка).

На север от върха извира река Росица – основен приток на Янтра, а на югоизток – река Габровница, която маркира източната граница на “Централен Балкан”. Стръмните склонове на тази “верига” са обрасли с букови гори, а над тях се издигат скалистите урви, прорязани от лавинни улеи.

Вълчата глава бележи източната граница на резерват “Пеещи скали”, всъщност самите Пеещи скали са страничен ръб на този живописен връх. Резервата е наречен така, поради характерните скални образувания, които са разположени в източните части на Калоферската планина, които при силен вятър издават интересен звук.

Пеещи скали е типичен горски резерват. Вековни букови гори на възраст над 150 години покриват обширни територии в среднопланинския пояс. На места тези гори са примесени с видовете ела, която се среща в по-високите части на планината, явор, ясен, офика и габър.

Най-обширните горски територии от друг дървесен вид освен бука са еловите горски масиви, които покриват резервата във високопланинския пояс. В най-високите части преобладават обширни тревни площи, както и храстова растителност, представена предимно от видовете черна боровинка, червена боровинка, хвойна, тинтява и други.

Животинският свят е изключително богат. Много голям е броя на животните, включени в списъци на редки или застрашени от изчезване животни. Това е и една от основните причини да бъде създаден резервата – опазването на редките животински видове в източната част на парк Централен Балкан. От установените в Пеещи скали животни в Червената книга на България присъстват видовете кафява мечка, златка, дива коза, скален орел, черен кълвач и белогръб кълвач. Други животни, които могат да се видят в резервата са сърна, благороден елен, дива свиня и други.