Остров Свети Йоан

Остров Свети Йоан

Карта

 

Свети Йоан е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 km2. Намира се на 910 m от най-севернататочка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 m над морското равнище. На Св. Иван е построен сонарен фар (42°26′19″ с.ш., 27°41′26″ и.д.), който подава звукови сигнали и – заедно с фара на нос Емине – показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

Островът е бил свято място за древните траки, които направили тук свое светилище още през VII в. пр.н.е. Тогава на южния бряг на острова е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 m бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис.

В средата на V в. от н.е. на о-в Св. Иван е издигната раннохристиянска базилика. В края на V – началото на VI в. е изграден храмът „Св. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителен манастирски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на Х век и се превръща в активен книжовен център. Най-ранната книга, създадена тук, е датирана от Х век, а най-ценната – романът „Варлаам и Йоасаф”, от ХІІ в., днес се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека. 

Обновен е значително през 1263 г., когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм – „Св. Йоан Предтеча“. Още тогава манастирът е обявен за царски, а през 1308 г. след венчаването на българския цар Тодор Светослав за Теодора Палеологина на острова, манастирът получава статут на царски.

През 1623 г. казашки пирати от северното Черноморско крайбрежие ограбили манастира „Св. Йоан Кръстител (Предтеча)“, а при сраженията им с турската флотилия той е напълно опожарен и престанал да съществува. Турците го изравняват със земята през юли 1629 г., за да не може да послужи като убежище на пиратите при нашествия. Монасите се преместват в манастир на о. Халки. Манастирът на остров Св. Иван от началото до края е ставропигиален на цариградската патриаршия и тук са погребани след изгнание двама бивши нейни патриарси.

В югозападния край на острова през Руско-турската война от 1828-1829 г. е изграден руски лазарет. След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други. На 28 юли 2010 г. е открит в развалините на манастира реликварий с мощи на Свети Йоан Кръстител. Мощите днес са изложени за поклонение в храма „Св. св. Кирил и Методий” в гр. Созопол. Посещението на острова се извършва с лодки и корабче от пристанището в Созопол. На острова са изградени два пристана, от които тръгват обозначени туристически пътеки, водещи до археологическия паметник – манастира „Св. Йоан Кръстител“. Достъпът е строго забранен с министерско постановление в периода април-юли (до 30 юли), когато гнездят гларусите.

Информация

www.sozopol.org
Бургас, Югоизточен природни обекти

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved