Язовир Копринка

Язовир Копринка

Карта

 

Копринка“ (старо име Георги Димитров) е името на язовир в България.

Разположен е по поречието на река Тунджа в Долината на розите, на 7 km от град Казанлък. Дълъг е около 3 km и има множество ръкави и заливи.

Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора.

Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 година.

След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 година. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 година.

Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал с дължина 26 km, захранван допълнително от осем водохващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“. Деривацията включва безнапорен тунел с дължина 13 km, оразмерен за 22 m3 и заустващ в изравнител на ВЕЦ „Ст. Загора“.

Площта на водосборната област е 861,4 km², средногодишният валеж – 741 mm, a средногодишната валежна маса – 638х106 кубически метра.

Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.

Стената е тип – каменнозидана и земнонасипна дига. Височина от основата – 44,00 m и 7,00 m. Дължина по короната – 488,00 + 392,20 m. Кота корона – 392,20 m.

Преливникът разполага с 5 преливни клапи с електро-механично задвижване и с размери 8,25/5,00 m.

ВЕЦ „Копринка“ е подязовирна водно-електрическа централа под чашата на яз. Копринка. Разполага с една турбина тип Каплан с мощност 7 МВ. Максималното водно количество на централата е 25 m3/s, а средногодишното производство на електричество се равнява на 12,7 МВч.

ВЕЦ „Стара Загора“ е деривационна водно-електрическа централа, захранвана от главния деривационен канал на яз. Копринка. Падът на водата от деривацията е 132 m. Централата е оборудвана с 2 турбини тип Франсис с обща мощност 22,4 МВт. Средногодишното производство на ВЕЦ „Стара Загора“ е 52 ГВтч.

При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948-1954 г.

Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.

Информация

Стара Загора, Югоизточен, Югоизточен природни обекти

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved