Крепост Перистера

Крепост Перистера

Карта

 

Крепостта Перистера се намира на север от град Пещера. Името на крепостта произхожда от гръцки и означава „гълъб“ / „гълъбово място“. Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена, според археолозите е датирана към 4 век сл. Хр., като е съществувала поне до 7 век включително. Археолозите смятат, че на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.

Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”.

Първите археологически проучвания на хълма са проведени през 1954 г., а през 1958 и 1972 г., са направени частични разкопки, предимно сондажи, вследствие на които паметникът е обявен за римски кастел. Резултатите не са публикувани. Редовни — системни археологически разкопки на крепостта са извършени през 2007 г., 2010 г. и 2011 г.

Разкритията при археологическото проучване се оказват доста добри и ценни, дори учудващи и е взето решение, вече обявеният Паметник на културата, да се възстанови по проект – „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера“, разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера“. Проектът е реализиран до началото 2014 г. от община Пещера, като е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ – 2007-2013 г.

Крепостта „Перистера“ заема целия хълм „Св. Петка“ и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. За сега са изяснени и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта.

Укрепената площ на крепостта е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 м и широчина на крепостта 37 м. Крепостните стени, които са с дължина 253 м, ограждат пространство от 2895 кв. м. Те са градени от големи ломени камъни споени с хоросан, а дебелината им достига до 3 м, което дава основание да се предположи, че стената е била висока поне 14 м. Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60 м. По дължината на крепостната стена има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църквообразни. Последните са изключително интересни. Това са кулите, които охраняват североизточния и югоизточния ъгли на цитаделата. Подобно уникално съчетание кула — църква за сега няма известно в България и среща аналог само в още две крепости, но те са извън днешните политически граници на страната. Подобни кули са регистрирани в днешна Сърбия, при ранновизантийското укрепление до Равна.

По време на разкопките екипът открива над 300 уникални находки. Сред тях са множество монети, някои златни, част от които от времето на император Юстиниан (VI в.). Намерени са различни части от облеклото на войниците, които са пазели крепостта, различни фибули, известно количество накити. Също така и стрели, фрагменти от надписи, мраморни детайли от сградите, съдове от глина и стъкло, които ще бъдат изложени в Музей на открито. В крепостта са открити почти 80 питоса, някои с огромни размери, представляват своеобразни хладилници от Античността. Голяма част от съдовете са експонирани на мястото, където са намерени.

След разкопките, извършени от Археологическият екип, крепостта е консервирана, реставрирана и облагородена. На територията на крепостта се влиза след заплащане на такса вход.

Информация

www.peshtera.bg
100 НТО, Пазарджик, Южен централен, Южен централен 100 НТО
вторник - четвъртък: 9.00 - 18.00 петък - неделя: 9.00 - 20.00; Почивен ден - понеделник

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved