Археологически институт с музей при БАН – София

Археологически институт с музей при БАН – София

Карта

 

Националният археологическият институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в град София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ( (1474г.) на ул. „Съборна“ №2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III.

Музеят официално се открива през 1905г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Бившата джамия в която се помещава мезуят е известна като „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 – 1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.

Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880г. и преместена оттам през 1885г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900 – 1905г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938– 1940г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993 – 1994г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005г.

В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ Ротонда Свети Георги и катедралата Света София, ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.

Информация

www.naim.bg
100 НТО, Музеи, София, Югозападен, Югозападен 100 НТО
май - октомври: понеделник - неделя: 10:00 - 18:00 ноември - април: понеделник - неделя: 10:00 - 17:00

Споделяне

 
© 2016 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved