Пещера Орлова Чука

Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на Община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 км източно от Две Могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 метра над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк “Русенски Лом” и красивите скални забележителности наоколо.

Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река, издълбала местните крадни варовици и варовити пясъчници. Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на пещерата представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.

Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 метра и с диаметър 0.5 метра), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е синтровото езерце, наречено „Изворчето“. Съществува поверие, че който отпие от водата му или просто натопи пръстите си в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание в рамките на една година, но трябва след това да се върне в пещерата.

Орлова чука е втора сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14°C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.

Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Пещерата е открита през 1941 година. През 1957 година е благоустроена. Обявена е за природна забележителност през 1962 година заедно с прилежащата си площ от 7,5 хектара.

В пещера Орлова чука са провеждани много и интердисциплинарни проучвания. В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка  и следи от нокти, за които се смята, че са оставени непосредствено след пробуждането на мечката след зимен сън и преди първия ѝ лов. Открити са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура.

Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи.