Храм – паметник ”Рождество Христово” – Шипка

Когато пътувате от Казанлък за Габрово, вие ще съзрете позлатените куполи на този храм, които и в облачно време сякаш излъчват светлина. Интересна и трогателна е историята на неговото построяване. Както е известно, хиляди руски войници губят живота си в жестоките сражения или от глад, болести и студ през суровата зима на 1877-1878 година.

Идеята да се построи храм-паметник на загиналите за царя, християнската вяра и за освобождението на братския български народ се ражда в Русия. Инициатори са Олга Николаевна Скобелева, майка на прочутия военачалник, бившия руски посланик в Цариград – граф Игнатиев, неговата съпруга и още неколцина съмишленици. Призивът им бил подкрепен през 1879 година и от Царя Освободител, император Александър Втори, който дарил икона, ризница и 1000 рубли. Той издал разрешение за учредяване на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана за вечно поменуване на воините, загинали през 1877-1878 година”. Решено било той да бъде построен там, където започва Шипченският проход, но тъй като теренът се намирал в пределите на така наречената Източна Румелия, се наложило да се издейства специален указ от султана. Единодушно било одобрено и името на храма – „Рождество Христово”, защото последната голяма битка се състояла именно в дните около този празник. Събрани били повече от 300 000 рубли и многобройно количество дарения. Строителството му продължило 6 години, бил завършен през 1902, а официалното освещаване, извършено от 15 до 19 септември, се превърнало в пищно всенародно тържество и съвпаднало с 25-годишнината на Шипченската епопея. От българска страна присъствал княз Фердинанд, а руската делегация оглавявал личният представител на император Николай Втори, великият княз Николай Николаевич-младши.

Храмът е построен в стила на руските църкви от 17-ти век. Петте позлатени купола – четири странични с височина 33 метра и централният, който се извисява на 42 метра, имат традиционната форма на луковица. Общото тегло на 17-те камбани, украсени с орнаменти, надхвърля 20 тона, като най-голямата тежи 11 643 килограма. На празници сладкогласният им ек се носи от долината на Казанлък чак до билото на планината. Куполите завършват с десет метални, обковани с мед, кръста. Също толкова пищна е и вътрешността на храм-паметника. Поразително впечатление прави позлатеният иконостас от липа. Десетките икони, които го украсяват, рисувани върху изсушено кипарисово дърво, са дар от монасите на руския манастир „Свети Пантелеймон” в Атон.

Стенописите започнали да рисуват през 1902 година руският художник проф. Мясоедов, автор на централната композиция „Христос Пантократор” и проф. Антон Митов. Работата по тях била продължена от колектив, ръководен от иконописеца Николай Ростовцев, и завършена чак през 1957-1959 година. Когато посещавате този храм непременно трябва да зърнете и криптата, която се намира под основното ниво. В нея също има забележително красив иконостас, а в двете странични галерии 17 каменни саркофага пазят костите на загиналите при сраженията на Шипка. В храма и страничните галерии, на каменни плочи са изписани имената на воинските части и падналите герои – общо 18 491 души. Не са забравени и българските опълченци – четири плочи припомнят за саможертвата на 451 български воини.

Храм-паметникът, част от историко-архитектурния резерват “Шипка”, до 1934 година е притежание на руската държава, която на 23 юли същата година го дарява на България. От декември 2004 година той вече е собственост на Българската православна църква.