Пещера Магура – Рабиша

Пещера Магура – Рабиша

Карта

 

Пещера “Магура” се намира в Северозападна България и отстои на 25 км. от град Белоградчик. Тя е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка.

“Магура” е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Съставена е от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения.

Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 м. Сталактити, сталагмити и сталактони разкриват пред посетителя чудна подземна приказка.

Средната годишна температура на пещерата е около 12 градуса. Влажността на въздуха се движи в диапазона от 55 % до 80%. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в галерийки по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.

От типичните пещерни животни – троглобионтите (организми, които са слепи или полуслепи, със закърнели крила и с обезцветено тяло), в пещера “Магура” са установени два вида – мокрица и снежнобяла диплура. Постоянен и интересен обитател на пещерата е коленболата – насекомо, подскачащо като бълха с големина до 2 мм. Срещат се още различни видове стоножки, земни червеи, малки бръмбарчета, паяци. В България се срещат 29 от общо 30 вида прилепи установени за Европа. В пещера “Магура” се срещат четири вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, голям нощник и пещерен дългокрил.

Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването и от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 год. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В последвалите епохи – неолит и енеолит Магурата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни.

Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха /3200-2100 год. Пр. хр./. В него са локализирани жилище, пещи и огнища. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити.

Керамичният материал е представен от паници, гърнета,тънкостенни чашки с високи дръжки, кани, прешлени за вретено, изработени на ръка. Съдовете са добре загладени с тъмна, черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, с дълбоки врязани и S-овидни линии, ямички, нанесени с нокът или тънко острие. Намерен е и глинен аскос – един изключително рядко срещан за този период съд.

Напуснал Пещерата, през римската епоха, късната античност и средновековието, човекът заселва предвходното пространство, близките склонове и изгражда защитни съоръжения по протежение на Могилния връх.

Галерията с рисунките отстои на 375 м от естествения вход на пещерата. Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници (отепипалеолита до ранножелязната епоха – 8000-600 г. пр. Хр.). Сюжета на изображенията включва ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В “Светилището” е представен единствения цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит. 

Пещерата е част от 100-те национални туристически обекта на България.

Информация

http://www.muzeibelogradchik.com
100 НТО, Видин, Северозападен, Северозападен 100 НТО, Северозападен природни обекти
01 януари - 31 март: понеделник - неделя: 09.30 - 18.30; 01 април - 31 септември: понеделник - неделя: 09.30 - 18.30; 01 октомври - 01 януари: понеделник - неделя: 09.30 - 18.30; Последно влизане за деня - 16.30

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved