Караджов камък

Местността и едноименният връх “Караджов камък” се намират в непосредствена близост до село Мостово в Западните Родопи. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей, във който е заклещен огромен камък – т.нар. Караджов камък, установено е, че мястото е изпълнявало функцията на светилище през Ранножелязната и Римската епоха.

Разположен в най-югоизточната част на рида Градище в Родопа планина, Караджов камък представлява високо скално плато със стръмни, отвесни, високи над 100 м. скали. Платото заема площ от 4550 кв.м. По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза. Процепът е висок 18 м. и във горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води.

Първите археологически прочвания на платото са осъществени през 2004 г.Три сондажа са ситуирани в ниските части, между изпъкнали над околния терен скали. Установено е, че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Керамиката намерена на обекта е датирана от археолозите към втората фаза на Ранножелязната епоха (VIII – VI в.пр.Хр.).

Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. За тези дупки се сматя, че са част от погребалните ритуали на древните траки – когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.

Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица”. Слизането е по същия път през парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам се движи на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.