Самуилова крепост – Петрич

Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия хълм Куфалница, разположен на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

Тя е изградена върху основите на тракийско и ранно-българско славянско селище. Върху хълма, цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуиловата крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.

Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските воини по времето на цар Самуил.

В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.