Връх Вихрен

Вѝхрен е най-високият връх в Пирин планина. Със своите 2914 метра той е на второ място по височина в България след връх Мусала в Рила планина и трети на Балканския полуостров след разположения в южната ни съседка Гърция връх Митикас (планината Олимп).

Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.

До 1942 г. върхът се нарича Елтепе (връх на бурите). В наши дни името Елтепе носи малък заслон в подножието на върха. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самият заслон.

Гледан от град Банско, Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг — на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин в зависимост от посоката от която се наблюдава. Друга характерна черта за този Български първенец са скалите, които го изграждат – предимно мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините езера разположени на югозапад. По склоновете на връх Вихрен фауната (птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози) е в изобилие, за сметка на флората (треви и лишеи). Красивото и известно цвете Eделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.

Вихрен разполага с целогодишна снежна покривка, а през зимните месеци на места преспите достигат и до 3 м. Зимно време температурите може да паднат до между -25° и -21°С, докато средните максимални температури измервани през годината са в диапазона от 15° и 23°С.

Връх Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в туристическата спалня в Банско и в хижа Вихрен.