Екопътека Виа Ферата

Екопътека Via Ferrata е изградена през 2003 година в района на Дряновският манастир, намиращ се в Стара планина, от СТД “Бачо Киро”. Екопътеката е маркирана със зелена боя и указателни табелки с надписи .

Започва от паркинга пред манастира “Св.Архангел Михаил” в посока изток по каменните стълби към ж.п.линията. Продължава по трасето на линията в южна посока. След 200м при тунела пътеката се отклонява в ляво и се вие под скалния венец над река Дряновска. Изгледът към каньона и коритото на реката е впечатляващ, маршрутът минава край водопада на Сини вир. След 400 м пътеката прави завой, по каменна и метална стълба в северна посока се излиза на ръба на скалния венец виещ се над десния бряг на реката. Панорамата е внушителна, каньоните на река Дряновска и Андъка се виждат като на длан.

Гористата растителност е широколистна, характерна за района и е представена от габър, осен, дъб, липа, люляк и други. Поляните са покрити с цветя и билки. След около 500м се стига до скален ръб, надвесен над манастира, наречен “Момини скали”. Името на скалата идва от легендата, разказвана от местните жители: В съседното село Нейчевци някъде в средата на 17 век са живяли две девойки, сестри, много красиви и добри. През селото по някакъв повод минават турски големци и двама от тях много харесват девойките. Със заплахи към бащата успяват да го принудят да обещае да им ги даде за съпруги. Уговорката била да дойдат след няколко дена. Сватбарите пристигат и вечерта започва гуляй. Девойките по никакъв начин не искат да се потурчат, но не могат да не изпълнят бащината воля. Рано сутринта на другия ден помолили да им разрешат да се простят с родния край. Отиват на високата скала над манастира и решават да сложат край на живота си и да не се потурчат. Сплитат косите си и се хвърлят от високите скали.

Маршрутът продължава по северния ръб на скалите, който постепенно се снишава и пътеката излиза на платото “Стринава”. Стига се до върха на самотна скала, наречена “Чуката”. От тук се разкрива великолепна гледка. В североизточна посока град Дряново се вижда като на длан. В далечината се забелязват и новите квартали на Велико Търново. На платото “Стринава” има останки от средновековна българска крепост наречена “Градът”. Предполага се, че това е охранителна крепост на подстъпите към Търновград. В обраслия с дървесни видове и храсти район има остатъци от защитна крепостна стена. В романите си писателката Вера Мутафчиева е описала крепостта като “летния дворец на Асенeвци край Дряновец”.

В близкия район се намира село Царева ливада, което носи името си от това, че по ливадите край реката са пасяли конете на царските войски, разположени в района. Крепостта е слабо проучена.

Маркираната пътека се връща назад в западна посока, хваща стар горски път и се извива на север. През гората, на около 1000 м се стига до местността “Манастирското лозе”. Тук се намира възпоменателна плоча в памет на загиналите въстанници от четата на поп Харитон и Бачо Киро, които през априлското въстание са водили 9 дневна битка в Дряновския манастир. На деветия ден останалите живи четници решили през нощта да пробият турската обсада през лозето, но за тяхна зла участ попадат на турски постове и при завързалата се битка голяма част от тях загиват. Пътеката продължава по вдълбан горски път и слиза на ж.п линията. Каменните стълби ни отвеждат на паргинка през Дряновския манастир от където се тръгва.

Преминаването по екопътеката трае около 4 часа.