Троянски манастир

Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е манастир в България, основан не по-късно от края на 16 век.

Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм, в село Орешак, на 10 км от Троян.

Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на манастира – чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). Според една хипотеза, че Троянският манастир е основан от монаси от разрушения ловешки манастир “Ястреб”, но тя не е доказана.

През първата половина на XVIII век манастирът се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.

В 1832 година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „Св. Йоан Предтеча”, получил по-късно името „Зелениковец” от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение Пресветая Богородици”.

В началото на XIX век манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „Св. Николай Чудотворец”, източно от манастира. Един от следващите игумени – Партений издигнал в 1820 година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.

Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село Пещера. Тя е осветена на 6 август1835 г. от Великотърновския митрополит Иларион Критски в името на „Успение Пресветая Богородици“. През 1847–1848 г. тя е украсена със стенописи от прочутия възрожденски майстор – Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата ктиторски портрети и свояавтопортрет, както и композицията “Колело на живота” върху северната външна стена. В началото на ХХ век тя е прерисувана от казанлъшкия художник Петко Ганин.Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.

Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на майстор Иван / Йонко / Стойнов Камбуров от с. Млечево (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.

 Васил Левски основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части.