Потопена църква Св. „Иван Рилски“ – яз. Жребчевo

Потопена църква Св. „Иван Рилски“ – яз. Жребчевo

Карта

 

Запалня (турски имена: „Азаблу“ и „Азаплу“) е изселено село в Твърдишката селищна система, потопено под вода през 1965 година при изграждането на язовир Жребчево. Селото се намира недалеч от град Николаево и село Паничерево на 8 км югозапад от гр. Твърдица. Единственото, което е останало от селото, е църквата „Свети Иван Рилски“, също наричана „Потопената църква“.

От незапомнени времена селото има и българско име Запалня, отразено е в европейски карти през 14 век. Първото споменаване на селото е в османски документ от 1472 г. под името „Азаблу“, но по предание селото се е намирало в друга местност, на север около местност „Клиселика“, южно от местността „Шумата“ и „Касъка“ в близост до река Тунджа. Има две предположения защо селото е било преместено:

Първо – поради честите наводнения от река Тунджа, селото се премества на сегашното си място, предпазено от водни стихии и бурни ветрове.

Второ – предполага се, че преди падането на България под османска власт, селото е било опожарено и разрушено – 1364 г.

След освобождението от 1881 г. – 1884 г. всички турци си продават имотите на българи от селото и околните села и се изселват от България. Населението остава чисто българско и Запълня е в Новозагорска околия.

В началото на 20 век е самостоятелна община, след това към Долно Паничерево и накрая към Твърдица. Остава настрани от новите главни пътища, което се отразява и на развитието му. През 1957 г. преминава в Сливенска околия.

Във връзка с изграждането на язовир на р. Тунджа с указ селото е заличено от списъка на населените места и е потопено през ранната пролет на 1965 г. След като на хората се отпускат известни помощи да си построят жилища в други места, а вещите на черквата са пренесени в с. Гурково, селото, с изключение на една сграда и част от землището му, остава в чашата на яз. „Жребчево“. Хората се преселват в гр. Твърдица, където южно от ж.п. линията изграждат нов квартал, в гр. Казанлък и в други селища.

Въпреки че селището не съществува, бившите му жители провеждат ежегодно в района събор и издават две книги за него.

На едно възвишение, в близост до останките на църквата, се намира изоставено гробище. Пред него, с лице към яз. „Жребчево“ е поставена паметна плоча за цялото потънало село. Текстът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“

Язовирът е построен през 1959 – 1966 г. В чашата на язовира са също и бившите села Жребчево и Долни Паничарево.

Поминъкът в миналото е земеделие, животновъдство, отглеждане на маслодайна роза. В района е имало и три воденици. От всички страни селото е било заобиколено с розови насаждения и е било на първо място по добив на рози. Имало е 120 гюлеви казана за добив на розово масло.

Информация

Сливен, Стара Загора, Югоизточен

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved