Национален музей ”Параход Радецки” – Козлодуй
Карта
НМП “РАДЕЦКИ” гр. Козлодуй е създаден с решение на МС от 16 март 1982 год. Неговият статут е национален и под негова опека са на първо място кораба – музей “Радецки”, а също и картинната галерия създадена в предходните години (1989-1990).
Музеят е изцяло свързан с Ботевата тематика, живота и делото на Хр. Ботев и трагичната гибел на неговата чета. Самият кораб “Радецки” с течение на годините се превръща в институция, в незаменима светиня и страница в нашата българска история. Целта е да се разкаже за гения и революционера Христо Ботев, незабравимият подвиг и саможертва в името на България.
Ботевата чета е сформирана по идея на Гюргевския революционен комитет – инициатор и организатор на Априлското въстание от 1876 г. Начело на четата e гениалният поет и революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.). Великата идея за освобождението на България обединява в едно 205 четници от всички краища на страната. Преоблечени като градинари, те се качват на австрийския параход „Радецки“ от различни дунавски пристанища в Румъния. На 17 май 1876 г. между Бекет и Козлодуй се осъществява дръзкият план за завладяването на парахода „Радецки“ и той принудително акостира на Козлодуйския бряг. С героичните си действия участниците в Априлското въстание и Ботевата чета предизвикват обявяването на Руско-турската, освободителна за България, война от 1877-1878 г.
Австрийският параход Радецки е построен през 1851 г. във корабостроителница “Обуда” – Будапеща (Тогава Австроунгария). Бил е собственост на първо привелигировано имперско и кралско дунавско дружество (наименование до 1918 г. ). Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, славянин, словак по произход. В центъра на Виена има негов паметник.
В чест на 90 годишнината от героичната гибел на Христо Ботев 1 200 000 български деца събират средства за построяването на точно копие на легендарния за нашата история параход. Така възстановеният параход Радецки е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акустира на Козлодуйския бряг.
На 26 август 1966 г. заплува по тихия бял Дунав към Будапеща и Виена. В 17 ч. на 4 септември пристига във Виена. Австрийците отразяват факта чрез всички вестници, радио и телевизия.
