Национален музей на образованието – Габрово
Карта
През 1974 година в сградата на Априловска гимназия се изгражда Национален музей на образованието, който е единствен в страната и представя развитието на българското образование от IX век до наши дни. Той включва 5 зали:
Зала 1 – Българската просвета от 19 век до 1835 г.
През IX век България първа от европейските държави създава своя църква, училище и книжнина, а старобългарският език се утвърждава като трети литературен език след старогръцкия и латинския.
В годините на османско владичество /1396 – 1878 г./ българските манастири се превръщат в книжовно-просветни средища, съхраняващи средновековните традиции, българския език и съзнание. Създават се килийни училища, доминиращи в просветния живот на българите до 30-те години на 19 век. Заражда се револиционно виждане за мястото на просветата в живота на народа.
Зала 2 – Новобългарска просвета и образование 1835 – 1878 г.
Демократично по характера си, българското възрожденско училище мери ръст с европейските, издържа се от народа и служи на национално-освободителната идея. До Освобождението в България има 1500 основни, 50 мъжки класни, 20 девически класни училища, 3 гимназии и 4 специални училища.
Зала 3/4 – Българското образование от 1878 г. до края на 20 век.
Свободна България съхранява и доразвива възрожденските традиции в образователното дело. Изгражда стабилна и демократична образователна система и училищно законодателство. Осигурява непрекъснат ръст на видовете и степени училища и ВУЗ, задоволяващи потребностите от подготвени кадри и специалисти за всички области. Това нарежда България на първо място по грамотност на Балканския полуостров.
Българското училище запазва националния си облик и демократична същност, въпреки идеологизацията след 1944 г. и силното влияние на съветската педагогическа система.Днес се експериментират нови форми на обучение, а от 1990 г. паралелно с държавните, се развиват и частни училища и ВУЗ.
Зала 5 – Възстановка на взаимно училище.
Музейният фонд наброява над 75 000 архивни единици. Специализираната педагогическа библиотека към музея разполага с над 30 000 тома, с обособен отдел “Старопечатна книжнина”.
