Паметник създатели на Българската държава – Шумен

Паметник създатели на Българската държава – Шумен

Карта

 

Създатели на българската държава“, известен също като „1300 години България“, е архитектурен комплекс, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Монументът е разположен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато – на 500 метра н.в. и се извисява над град Шумен. Мемориалът пресъздава важни моменти от българската история от VII до Х в. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две полузали.

В композицията се намират фигури на българските владетели Аспарух, Тервел, Крум,Омуртаг, Борис I и Симеон I. Най-голямата скулптура е посветена на Създателя на българската държава – хан Аспарух (на кон), който забива меча си в земята и изрича думите: „Тук ще бъде България! – под това небе, на тази земя”. На 18 метра височина до него са статуите на Тервел, Крум и Омуртаг – владетелите, които утвърждават българската държава, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Хан Тервел (701-721 г.) е първият български дипломат. През 705 г. спасява Константинопол да не бъде превзет от арабите и помага на византийския император Юстиниан II да си върне престола. За тази заслуга получава титлата „кесар” – втора след императорската, и областта „Загоре” в Северна Тракия. 

В средата на композицията е фигурата на хан Крум (803-814 г.), който е първият български стратег и законодател. Надписите около неговата фигура разказват как през 813 г. достига до вратите на Константинопол и демонстрира силата си като извършва ритуално жертвоприношение пред очите на смутените византийци. С поглед към ръцете, показващ ограничение, Крум казва: „От тук до тук – извън тези рамки е непозволено и наказуемо”.

Вдясно е поставена скулптурата на хан Омуртаг (814-831 г.), известен като строител и философ. Той успява да осигури на българския народ 30 годишен мирен договор с Византия от 815 г. Изсечените думи на Омуртаг в галерията „Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно като види тази писмена да си спомни за този, който ги е направил” са широко известни и цитирани и до днес.

Следващата статуя е на Княз Борис I, който има историческа заслуга във въвеждането на християнската вяра в България още през 864 г. Така България се приобщава към „византийското семейство на народите”, в което българският владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Фигурата на княз Борис е приведена, устремена напред, като че ли се взира в далечината, за да открие правилния път за своя народ.

В залата „Златният век“ скулптурата на цар Симеон заема централно място, тъй като той превръща България в една от най-великите европейски държави по време на управлението си от 893 до 927 и успява да увеличи българската територия до три морета: Черно, Егейско и Адриатическо море. България е в небивал икономически културен и духовен разцвет и този период от историята ѝ е известен като „Златен век” за българската държава. Високо вдигнатата лява ръка на Симеон е символ на държавната власт, а дясната му служи за опора и не случайно от тази страна се намират неговите книжовници. Под него са поставени болярите, които са му помогнали да стигне до важни държавни решения.

В залата „Златният век“ освен фигурата на Симеон са и тези на Климент, Наум и Ангеларий, боляри и воѝни. Мозайките са изпълнени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтова композиция. В първото пано е представена руническата писменост, „чертите и резките“, използвани от прабългарите, сред които се отличава знакът на Тангра. При второто пано е изобразена глаголицата, а на третото пано кирилицата.

Увенчаващият композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Замисълът е, че както тя преминава през различни метаморфози, така и в развитието си България преживява възходи и падения през съществуването си.

Паметникът е достъпен за посетители по всяко време. При лошо време и през зимния период посетителите могат да получат информация в залата на информацоинния център към мемориала. От 2008 г. там е разположена експозиция „Монументалното българско изкуство през последните десетилетия на ХХ в.“, в която могат да се видят архивни снимки от конкурса, строителството на паметника и други паметници от този период. Интерактивно устройство възпроизвежда момента на полагане на капсулата със „Завета към поколенията“ в основите на паметника.

Информация

100 НТО, Североизточен, Североизточен 100 НТО, Шумен

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved