Ивановски скални църкви – Русе
Карта
Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе – северна България. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в страната с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.
Църквите и всички помещения край тях в местността “Писмата” при с. Иваново образуват големия скален манастир “Свети архангел Михаил”. Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство(XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор във Велико Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II(1218-1241), Иван Александър(1331-1371) и други представители на владетелските семейства.
Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. “Затрупана” църква (параклис “Св. арх. Михаил”), Кръщалнята, Господев дол (най-богато украсена със стенописи), “Съборената” църква (“Св. Теодор”) и църквата “Св. Богородица”. В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни старопрестолни майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица” от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. “Висарионов патерик”. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.
Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
