Исторически музей – Асеновград
Карта
Историческият музей е уреден през 1971 г. в приспособена за целта сграда, построена през 1895 г. като Дом на офицера. В музейната експозиция на площ от 200 кв. м в три зали и 3 отдела са експонирани 1000 музейни единици. Музеят е част от стоте национални туристически обекта.
Отдел “Археология” запознава с живота в нашия край от 7000 г. пр. н.е. насам. Показани са каменни и костни оръдия на труда, култови и битови предмети. Музейната керамика от неолита поразява с красотата и смелите творчески решения. Много характерни са експонираните произведения на праисторическата култова пластика и зооморфни съдове. Изключителна е находката от землището на село Мулдава – керамичен съд с форма на елен.
Каменни брадви с дупки, костни плоски идоли, керамика и др. показват човешкото развитие през халколита. Особен интерес представлява глинен женски идол, символ на плодородието, с художествено натуралистично деформиране на тялото като обект на култ.
Носителите на бронзовата и по-късна халщатска култура в този край са траките от племето беси. От тази епоха са образците от защитно и нападателно оръжие, колекцията от мраморни оброчни плочки и др. Уникална е малката статуетка на Телесфор – богът на здравето, който привлича посетителите със загадъчната си усмивка.
Най-значителни са следите от материалната култура на траките от времето на римското владичество, когато античното селище на територията на днешния град достига своя разцвет. От І век на н.е. датира тракийското могилно погребение с четириколесна колесница и богат погребален инвентар.
Средновековието е представено с находки, открити при археологическите разкопки на Асеновата крепост и стенописи – копия от Бачковската костница и Асеновата крепост.
Отдел “Етнография” представя национални костюми, накити, тъкани и предмети на бита, които впечатляват с хармоничното съчетание на багрите, с простотата на формите и изработката. С експонати от фонда на музея се уреждат временни изложби от мартеници, сурвачки, тъкани и плетива и др.
През епохата на Възраждането българското население в града създава богата духовна и материална култура и води борба за самостоятелна българска църква и просвета. Снимките на Бако Динчо Кузмов – основател на българската община, Желю Тянев – хайдутин, Отон Иванов и Сава Катрафилов – сподвижници на Васил Левски, Павел Костов и отец Матей Тодоров – членове на Тайния революционен комитет, говорят за свободолюбивия дух на населението.
На 18 януари 1878 г. победният щурм на руските войски начело с генерал Виктор Десидерович Дандевил и генерал Краснов, донасят свободата. Но несправедливият Берлински договор разделя отново българските земи и Асеновград остава в пределите на Източна Румелия. Под ръководството на Тайния революционен комитет, начело с Никола Кръстев и поп Ангел Чолаков, на 6 септември 1885 г. чета от 2000 бойци от Асеновградския край тръгва за Пловдив и участвува в провъзгласяването на Съединението.
