Възрожденски комплекс Вароша

Възрожденски комплекс „Вароша” се намира в североизточната част на Благоевград, непосредствено до парк „Ловен дом”

Квартал Вароша се обособява в град Горна Джумая (до 1950 г.) в епохата на Възраждането със средищно място църквата „Въведение Богородично”. Вароша е единствената българска махала от общо петте махали на града през първата половина на 18 век, по своя архитектурен силует и структура Вароша не се отличава от кварталите със същото име в другите български градове. Сградите, строени в началото на 19 век са често едноетажни, с малки прозорчета към двора, разпространява се модата къщите да се украсяват отвън художествено – с рисунки – днес има такава запазена къща – известна като Мощанската къща. Квартал Вароша е реставриран през 80-те години на 20 век и е запазил духа и стила си и се е обособил като едно уютно и атрактивно за туристите място – тук се помещават школите към Центъра по изкуствата, Обединен детски комплекс, тук са ателиетата на благоевградските художници, малки ресторантчета могат да приютят туристите за почивка и вкусна гощавка. Църквата „Въведение Богородично” е национален паметник на културата.

Строежът на църквата „Въведение Богородично” започва през 1840 г. и завършва през 1844 г. с доброволните спомоществувания на българите от града. През 50-те години на ХІХ в. в двора й се устройва и новото светско училище. В архитектурен план църквата в Горна Джумая е трикорабна псевдобазилика. Изографисването на храма се извършва на няколко етапа. След 1879 г. българите в Джумая специално канят зографи, които да изпишат стените в духа на традицията.

Черквата е дело на майстори-строители от село Стоймирово, Малешевско и на доброволния труд и пожертвувания на всички българи от града и околните села. Стенописите са дело на зографи от Банската художествена школа – Михаил Голев, Димитър Сирлещов, Коста Марунчев. Преобладаваща част от иконите са дело на майстори от Банската и Самоковската художествени школи.  Иконостасът е изработен по подобие на този в църквата в Рилския манастир, и макар да му отстъпва по размери и изящество, се нарежда сред най-добрите и най-интересните образци на българското дърворезбено изкуство от възрожденската епоха от резбари от Самоковската и Дебърската художествени школи, което го прави ценен образец на българската църковна дърворезба. Таванът е изработен от майстори от Дебърската художествена школа.

По отношение на някои архитектурни елементи и зографията на храма са извършени някои реставрационни работи през 80-те години на ХХ в. В двора на църквата се намира паметника на майор Николай Павлович Орлински, командир на руския военен отряд, който осъществява първото освобождение на Горна Джумая на 12 февруари 1879 г., поставен през 1978 г.  През 1986 г. е започнат и през 1987 г. е завършен Мемориалът на Делчевия род, който също се намира в двора на храма.