Белоградчишки скали – Белоградчик

Белоградчишката крепост се намира непосредствено до град Белоградчик. В исторически аспект крепостта е най-голямата културна забележителност на града. Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района.

Крепостта “Калето” е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите.

Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед. В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници.

Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.

Тук всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Белоградчишките скали са част от 100-те национални туристически обекта на България.