Архитектурно – исторически резерват – Архитектурен музей – Несебър

Несебър (Месемврия) е един от най-старите български градове, населен от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в. пр. Хр. До идването на българите селището е било от тракийски и гръцки тип. Градът е включен в пределите на България през 812 г., когато кан Крум го завладява и населението му се обогатява със славяни и българи. По късно за по-продължителен период Несебър (както го наричат славяните) е отново български при управлението на цар Симеон Велики.

Археологическите изследвания и разкопки в несебърския полуостров и района на града през последните четиредесет години разкриват изключителни находки от значими паметници на културата, свидетелстващи за богатата история на антична Месамбрия и средновековния Несебър.

Музеят е създаден през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали. Той е включен и в Стоте национални туристически обекта. Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.

Сред уникалните артефакти в музея са откритият изключително важен надпис-декрет в чест на тракийския вожд Садала, датиран от III в. пр. Хр. и даващ богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки, както и експонираното сребърно съкровище от монети-тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, което допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия и икономически живот на града през XXI-I в. пр. Хр.