Археологически резерват – Абритус

Археологически резерват – Абритус

Един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната е Абритус край Разград. Векове този град е бил непознат за науката и местното население. Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Богат е с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.

Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена.

През VII век върху руините на античния град Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав (968-971 г.). В източния край на това средновековно селище е изграден представителен християнски култов комплекс – епископия, разрушен в края на Х – началото на XI век. Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-те – 40-те години на XI век при печенежките нашествия. След това върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII-XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при османските нашествия към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Разкопките започват през 1887 г. Разкрита е трикорабна базилика от V-VI в. С намерените материали е уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки са през 1893 г., върху източната, най-висока част, където се разкрила християнска куполовидна църква от V-VI в.

Систематични археологически разкопки и проучвания започват от 1953 г. През първите години в източната част на античната крепост е разкрита голяма робовладелска частна сграда с вътрешен двор и 22 мраморни йонийски колони и 15 колони на южната страна, покрит тротоар и малък храм до западната страна на сградата, датирани в V-VI в. До 1972 г. провежданите разкопки обхващат цялата крепостна стена. Така фортификационната система на Абритус получава своята завършеност с разкритите крепостни стени с 29 кули от 35 и 3 порти от четирите. Останалите шест кули и западната порта попадат под сградите на построения Завод за антибиотици и тяхното разкриване и експониране засега е невъзможно. Застроената площ, включена в крепостната стена и фортификационните съоръжения, обхваща 150 дка. На изток, извън крепостта, на около още 150 дка било разположено неукрепено селище, в което живеели занаятчии, дребни собственици и други заселници, придружавали римската армия. Така общата застроена площ на Абритус достига над 300 декара.

Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг) монети, сечени от 10 императора и императрици от V в., управлявали Източната Римска империя и един управлявал Западната Римска империя.

Откриването на името и откриването на града е също голямо достижение на българската археологическа наука. В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251 г.) Археологическите проучвания продължават и днес.

Информация

www.abritus.org
100 НТО, Разград, Северен централен, Северен централен 100 НТО
пон - съб: 08:30 - 17:30; неделя - с предварителна заявка

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved