Антична гробница – Поморие
Карта
Античната куполна гробница край Поморие е най-голямата, разкривана по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон) на заможна фамилия от Анхиало. Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди.
Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурната идея и градежът й и до днес впечатляват с прецизното си изпълнение. Но, уви, макар да е на много комуникативно и достъпно място – на хвърлей от популярния ни балнеокурорт Поморие и съвсем близо до Бургас – малцина българи знаят за нейното съществуване. Гробницата се намира насред градините в района на станцията за лозарство и овощарство, северозападно от пътя Поморие–Бургас. 300-метров вътрешен асфалтиран път води до малък паркинг пред гробницата.
Могилата, под която се крие мавзолеят, е висока 8 метра и е с диаметър 60 метра. Основата й е елипсовидна, върхът е с леко яйцевидна форма и е насочен на север.
Самата гробница се състои от дълъг 22 метра коридор (дромос) и от просторна кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък (типично за траките) и тухли (характерни за римския строеж). В центъра на полуцилиндричния й свод се издига куха колона с диаметър 3,30 м. Тя се разширява нагоре и се слива с външната стена, напомняйки така на гигантска гъба. От вътрешната стена на централната куха колона в хероона някога е имало вита каменна стълба, която е отвеждала към повърхността на могилата.
По околовръстната стена на ротондата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че навремето стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Залата, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък).
Сред местните хора гробницата е известна като “Кухата могила”. През 1958 г. и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възстановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възстановени са части от нишите, а всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото фланкиращо помещение е почти изцяло възстановена, а на дясното помещение – само частично. Тук, в дясното помещение, по крепидата могат да се видят кръговете от горещ хоросан.
Входът на гробницата е точно на юг. Горе вляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем херос (епоним, герой-предтеча) на град Анхиало. Образът е взет от камък, намерен в руините на дясното помещение.
Една от хипотезите на учените е, че комплексът представлява храм със свещен двор – доводите са, че тук няма открити кости, урни или саркофази. Предполага го още самата големина на залата, присъствието на кухата колона в средата и вероятният олтар-огнище в нея, както и ефектите от осветяването през отвора на кухата колона в ротондата.
