Крепост ”Сердика” – София

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София. Градът на тракийското племе Серди е завладян от римските легиони в 27 г. пр. Хр. след упорита съпротива и нанесени им тежки загуби в кампанията в края на големия поход срещу траките на римския пълководец Марк Лициний Крас.

Сердика има три крепостни стени, строени през различни строителни периоди. Разкопките показват, че градът многократно е разрушаван при нашествия и войни последователно от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци, а повечето от разрушения не са възстановявани.

Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“.

Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“, от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.

Западната стена следва посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“ и стига до днешната Съдебна палата.

В Сердика се е влизало през четири градски порти, като се предполага, че всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис, документиращ строежа. В подлеза е изложен един от тези блокове, но не от източната, а от северната порта, разкрита непосредствено под кръстовището “Мария Луиза – Екзарх Йосиф”.

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град.

Южната стена е документирана под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена при хотел „Рила“.

Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица “Вашингтон” в двора на новата католическа катедрала.

Първоначалната крепостна стена след варварските нашествия е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите – на 14 метра.

Кулите по вътрешната крепостна стена се редуват – триъгълни и кръгли кули, а при портите са петоъгълни. Разстоянието между осите на кулите по западния и южния фронт е средно по 200 римски фуса (59.20м.), а по източния вероятно е било около 44м.

Крепостта е обхващала района очертан от днешните улици “Леге, “Алабин”, “Позитано”, “Вашингтон”, “Екзарх Йосиф” и “Сердика”. Към VIв. Тя е имала следните размери: в посока изток-запад ширината е била 337.80м, а в посока север-юг дължината е била 562.20м.

Установена е допълнителна външна крепостна стена при източната и западната порта. Предполага се, че тя е следвала формата на вътрешната крепостна стена на разстояние около 20м. външно от нея.

Заради нарастването на града от север бил изграден и трети външен пояс, но по-скоро защитена със стена с кръгли и правоъгални кули е нова градска 5 пъти по-голяма от дотогавашната територия от 85 ха. Северно новата стена минава в прострянството между успоредните улици „Козлодуй” и “Клокотница” достига североизток достига до ъгъла на „Козлодуй” и „Веселец”, а на северозапад до ул. „Козлодуй” и ул. „Охрид” (бивша „Станка Първанова”) и от тези две места върви на юг преминава реката, но как се свързва със старата крепост не е изяснено.

По северната стена на външния град има редуване на четвъртити и кръгли кули.  Датирането на двете външни стени е дискусионно и се отнася в периода между управлението на Константин I Велики и Юстиниан I Велики. Предполага се, че двата грандиозни строителни проекта е възможно да са започнали едновременно, но само протейхизмата да е била затворена, а стената на външния град да не е била довършена до край.

Дебелината на стената е 3.80м. по протежение на стените, а там, където има стълби достига до 6 м.

Южната граница на територията на Улпия Сердика е бил Боянски ручей, който е минавал диагонално до прочутата Баш Чешме и е продължавал по ул. Солунска, пл. Славейков, Народния Театър, ул. Аксаков и през старата зоологитечка градина и образува заедно с Перловската река първоначалния гьол, който по-късно се превръща в езерото Ариана (план – инж. Бартел 1892 г.)

Южното приградие на антична Сердика достига до Боянския ручей. Един от най-големите паметници на това приградие е храмът на Серапис, под пл. Гарибалди и централата на профсъюза „Подкрепа”. За щастие всички фрагменти от този храм и неговия перистил са запазени и изложени в Националния исторически музей.

Северното приградие на Сердика е достигало близо до Владайската река. Там също са открити фрагменти от големи обществени сгради.

Източното приградие продължава до бъдещата църква Св. София. Там се намира античният театър прераснал след това в амфитеатър.

Западното приградие достига до пл. Ереван зад Министерство на земеделието. Там Сава Бобчев е открил голяма трикорабна базилика и две римски гробници. Наскоро там бяха открити още пет гробници между притвора и един от страничните кораби на базиликата. Тези четири приградия обясняват защо любимият град на Траян, Улпия Сердика, не е сред най-големите антични градове по нашите земи.