Средновековна крепост ”Мисионис”

Мисионис е древен град, разположен на 7 километра от град Търговище, в Преславската планина.

През 1153 година в един дворец на о-в Сицилия Мохамед Ал-Идриси завършва книгата поръчана лично от любознателния нормански крал Роджър II, озаглавена “Развлечение на копнеещият да преброди страните”, която съченявал цели 15 години. По-късно наречена като “Географията на Ал-Идриси”. Книгата дава сбита представа за познатите тогава части от Европа, Азия, Африка и заобикалящите ги морета и океани. В тази книга арабският учен подробно описва днешните български земи, където се посочват имената на множество градове като Ниш, Видин, Ловеч, Разград и други.

На три места Ал Идриси споменава тайнствения Мисионис. Многолюден и цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена. Града е имал пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия. Арабският географ посочва точните разстояния до близки селища, това спомага в работата на съвременните изследователи да определят местонахождението му.

След източника на Ал Идриси, града не се споменава никога повече, явно е получил ново име, което често се е случвало за онова време. Данни от турски документи показват, че селището вероятно се е наричало Косово. Османският хронист Мехмед Нешри разказва за похода на везира Али паша през 1393 година, от превзетия Шумен към столицата Търновград, тогава той се изправя пред непристъпната крепост Кос Ова, която се съпротивлява мъжествено. 

Основоположникът на българската археология, чехът Карел Шкорпил. Още преди век допуска, че Мисионис се е издигал на 7 км западно от град Търговище, в северния край на стръмния пролом на река Врана, която там прекосява предпланините на Балкана.

Още разкопките показват, че към 9 – 10 век животът тук се възражда, в руините на древния град се създава древнобългарско селище, свързано тясно с близката столица Велики Преслав. През 12 – 14 век, на хълма Крумово кале се е издигала мощна крепост, откритите в нея изобилни находки свидетелстват, че крепостта е била богат град и важно звено на източните подстъпи към новата столица Търновград. В края на 14 век укреплението е превзето от турците, след тежка обсада.

Безспорно, най – голямото откритие на екипа е третата раннохристиянска църква от типа на базиликата и очевидно е обслужвала някой от кварталите. Това подсказват и развалините на няколкото каменни къщи, разчистени от археолозите. Храмът се е намирал на неголям площад, специално оформен за него сред постройките на града, сградате е дълга 34 и широка 10.5 метра, зидовете са дебели до метър и са градени от местен ломен камък. Новооткритият храм е бил епископска катедрала, това личи от каменната седалка за архийереите в олтарната част, там са оцелели следи от постамента за трона на местния епископ. Под пода на олтара пък се открива тайник, в който били пазени мощите на някакъв почитан тук светец. Откритите във вътрешността на църквата монети са на византийските императори Анастасий I, Юстиниан I Велики, Юстин II и София показват, че тя е създадена през 5 век. Сградата е разрушена заедно с града, към началото на 7 век, при страшните нашествия на славяни и авари.