Село Делчево
Карта
Село Делчево се намира в полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев. Надморската му височина е 1050 метра. Селото е на 18 километра от гръцката граница, на 50 километра от Драма и 90 километра от Кавала, на 200 километра от София.
В близост до селото са балнеокурортното селище Огняново, на 45 километра отстои ски курортът Банско, а язовир Доспат е на 50 километра. Има данни за съществуването на селището още от римската епоха. Откритата наблюдателна и охранителна кула свидетелства за различни дейности от това време. Но официално като селище, Делчево възниква през XVII в. край турски чифлик, до 1912 г. е под османска власт, а до 1934 година името на селото е Юч дурук.
Селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдаръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Принадлежат към типа възрожденска къща: 27 от тях са паметници на културата.
Църквата „Успение Богородично“ е в центъра на селото. Строена през 1838 г. Тя е трикорабна каменна постройка с галерия от юг и купол на централния кораб (вероятно добавен при преустройството). Художествена стойност в интериора на църквата имат рисуваният дървен иконостас с 10 сцени от Шестоднева, изобразени върху подиконните пана (XIX в.), стари царски двери (края на XVI – XVII в.) и иконите (66 на брой XIX в).
Районът около селото е подходящ за екскурзии и планинарство, за обучения и алтернативен туризъм, за разходки с велосипеди, мотори и коне до Попови ливади и Момина кула. По горските еко-пътеки ще намерите заслони с чешми и огнища, живописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващият се селски и културен туризъм променя облика на селото в последните години. Обновен е площадът, кметството и старото училище – вече Туристически информационен център. Предстои откриването на още няколко хотела и механи. Селото разполага с над 120 места за настаняване в уникални къщи за гости: Панайотовата, Соломонтовата, Мангаловата, Четрафиловата, Янчевата, Златиновата, Стоевата, Карамановата, Пенковата и др.