Червената църква

Червената църква или Червената черква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица.

Руините на „Червената черква“, наричана така от местното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите, на приблизително 20 км. в посока юго – запад от областния център Пловдив. До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път (в посока град Перущица), пред която има малка паркинг площадка. Има маркировъчна табела при отбивката от асфалтирания път към черквата.

Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че „Червената църква“ край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.

Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал “Света Богородица”, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.

Червената църква“ била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.

Днес са запазени само отделни стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.