Историческа местност ”Оборище” – Панагюрище

Ходът на непосредствената подготовка на Априлското въстание в ІV революционен окръг е белязан от един велик и неповторим момент. От 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище се провежда историческо събрание на представители на местните революционни комитети. Това събитие става не само предтеча на Първото “велико” народно събрание на българския народ, но остава като свидетелство за най-висш момент на демокрация в българската национална освободителна борба. История е отредила на събранието в Оборище да се направи равносметка на цялостната подготовка на въстанието, да се разисква и определи датата за обявяването най-голямото и най-масовото въстание в българската история.

В началото на март 1876 г. подготовката на общото събрание в ІV революционен окръг е в пълен ход. Особено голямо внимание се отделя на избора на подходящо място за неговото провеждане. Най-голяма заслуга за това има известният меченски революционер Димитър Коклюв. Когато Георги Бенковски му поставя отговорната задача той предлага като най-сгодно място Оборище. То се намира в пазвите на същинската Средна гора в подножието на най-високия връх Лисец в тази част на планината. Местността Оборище представлява дълбокият и закътан дол, обрасъл с гъста вековна букова гора, в която се криели жителите от околните села по време на кърджалийските нападения. В същото време Оборище е отдалечено на час и половина път от центъра на революционния окръг Панагюрище и на половин час от най-близкото село Мечка.

Представителите на местните комитети пристигат в Панагюрище още на 9-10 април, след което на групи биват отвеждани в Оборище. Когато на 12 април пристигат Волов и Икономов те организират охраната и подготовката на мястото, където ще се провеждат заседанията. Скована е маса от дъбови дъски и канапета. Върху масата са кръстосани сабя и револвер. Местността вечерно време е осветена от 10-15 фенера, а охраната се състои от няколко кордона, разположени на различни места. От близкото село Мечка пристигат селяни, които въртят на шиш агнета за пристигналите депутати. Георги Бенковски идва на Оборище на 14 април. С кратка реч П.Волов открива своеобразния български парламент. След него с пламенно слово Г.Бенковски разкрива страданието на българския народ и приканва всички на борба с поробителите.

На заседанията, които започват от сутринта на 14 април. По най-последни конкретни данни на Оборище присъстват 78 души като представители на около 60 селища от ІV революционен окръг. На заседанията се разискват важни въпроси, по които възникват различни мнения, но когато се поставя най-съществения въпрос на събранието: да има или не въстание през пролетта на 1876 г. всички единодушно гласуват с “да”. Накрая депутатите избират комисия, която да изработи устав и програма на въстанието, да определи план за провеждането му, да разработи военни инструкции и прокламация-възвание към българския народ. Взема се общо решение всички документи от събранието и на комисията да бъдат доведени до знанието на останалите революционни окръзи На 16 април събранието в Оборище завършва своята работа и е закрито.

Величието на феномена Оборище се корени в това, че разкрива високата степен на консолидацията на българския народ, неговата готовност за безкомпромисна въоръжена борба за освобождението на поробена България. Всичко това се потвърждава по най-категоричен начин по време на Априлската народна епопея от 1876 г. Удавено в кръв след изключителната жестокост на поробителите въстанието завършва с военно поражение, но изключителният героизъм на въстаниците, високият им боен дух, проявената съзнателна жертвоготовност на ръководителите на въстанието, които изгарят в пламъците на бунта трасират пътя на политическата победа и свободата на българите. Априлското въстание и всички събития, свързано с него оставят дълбока следа в народната памет и превръщат всеки издигнат паметник в синоним на народната признателност и преклонение към саможертвата на тези герои.

В историческата местност Оборище през 1928 г. е издигнат масивен паметник, който е носител на историческо послание към потомците за да им напомня за великото събитие. Неговото проектиране и изработване от бял врачански мрамор е дело на скулптура Янко Павлов. Заедно с твореца активно участие в подготовката на надписите на паметника и автентичния списък на участниците в историческото събрание на Оборище взема видният историк и изследовател на Априлското въстание проф. Д.Страшимиров. Украсата на паметника чрез символиката на двете светкавици, които излизат от венеца на великата дата напомня за въоръжения народ и неговото силно желание да разкъса халките на петвековното робство.

Историческата местност Оборище е част от нашата героична история. На 2 май всяка година тук се събират и отдават почит признателните потомци на загиналите предци в Априлското въстание. А за тези, които случайно са забравили това на пътя за Оборище стои паметна плоча с многозначителен надпис: “ Пътнико!..свали шапка макар отдалече, поклони се преди да отминеш.” Местността е част от стоте национални туристически обекта.