Екопътека Властелинът на планините

Екопътека “Властелинът на планините” започва от комплекс “Семково” (17 километра от град Белица, сгушен в полите на Рила), след което се изкачва на “Вълча поляна” през бялборова гора, от там слиза до Станкова река, след което продължава през Горно Яворово и завършва при Парка на танцуващи мечки. Маршрутът се обхожда приблизително за 4 часа. Туристически маршрут с екопътека: к.м. “Семково” – м. “Вълча поляна” – м. “Станкова река” – Парк за танцуващите мечки в България – м. “Яворово” – 14 км / 4 ч.

По маршрута са изградени дървени мостчета, кула за наблюдаване на диви животни и за фотосафари, комбинирана със сеновал-хранилика, туристически заслон, обезопасено огнище и чешма. Пътят преминава през най-предпочитаните от мечката местообитания – широколистните гори, изпъстрени с открити поляни, богати на разнообразни горски плодове.

Между основните широколистни дървесни видове в Белишкия район са обикновеният бук, трепетликата и горунът. Буковите гори имат изключително висока природозащитна стойност, не случайно съществува понятието “климат на буковата зона”. Те са включени в Европейския списък на местообитанията, нуждаещи се от специална защита.

По бреговете на Станковата река могат да се видят бяла елша, трепетлика, явор, ела, офика и смърч. Там могат да се видят големите листа на бялата овчарка и на такива красиви цветя като блатняка, явор, ела, обикновения и кървавочервения здравец, прасковолистната и едностранната камбанка, хойфеловия нежит, горската тинтява, крайснежното звънче, лечебната и червената медуница, жълтата и горската какула.

Пътят е богат с любимата храна на мечката – вкусните горски плодове на шипката, на черната и червената боровинка. По този маршрут изобилстват цветята. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената пришница, черновърхът, звезданата, червената детелина, обикновената луличка и белият равнец. В гората се откриват бялата съсънка, лечебното великденче, лечебната иглика, и пълзящото срещниче. Покрай пътя се виждат и жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, енчецът, зеленоцветният напръстник, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, пурпурният пренантес и др.

Често се срещат импозантните жилища на червените горски мравки, които са едни от основните подгласници на властелина на планините. Те строят над земята големи мравуняци, които понякога достигат до 2 м височина и до 3 м в диаметър, но основната част на гнездото им се намира под земята. Мравките заемат основен дял в разнообразната храната на мечките, заради богатството на хранителни вещества (предимно белтъчини) в тялото на насекомите. В много случаи по наличието на разровени мравуняци се съди за присъствието на мечки в даден район.

Властелинът на планината – кафявата мечка е най-едрият хищник в планината. Той се познава по следите от лапите му – задните приличат на отпечатъци на човешки стъпки, но за разлика от тях имат ясно изразени нокти. Дължината им издава възрастта и големината на животното. Мъжките достигат тегло до 350 кг. Мечките живеят до 30 години, обитават горите, но често посещават и планинските пасища. Властелинът на планината има нужда от покоя на дивите гори. България е една от малкото европейски страни, която все още се радва на своите мечки. Тук са съхранени и последните представители на южноевропейските кафяви мечки – по-светли, по-дребни и по-малко агресивни от северните си роднини.

Според българските народни вярвания мечката е на границата между човешката и животинската природа. Но мечката е застрашен животински вид, съхраняването на популацията й е знак, че хората могат да се научат да пазят живота на Земята. Да научи повече за мечката, означава за човечеството да осъзнае по-добре своя собствен свят. В незавидното положение, в което властелинът на планините е поставен, той се превръща в символ на човешкия егоизъм и на вредата, която хората причиняват на цялата планета.