Църква “Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – с. Добърско

Църква “Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – с. Добърско

Карта

 

В малкото село Добърско, разположено на 12 км. от Разлог, се намира уникална средновековна църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, включена в списъка на стоте национални туристически обекти. Тя е построена през 1614 г., но има предположения, че годината на строителство е 1122. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство.

Църквата е малка трикорабна базилика, почти незабележима в околното пространство, със семпла архитектура. Този факт има своето обяснение със забраната да се строят големи християнски храмове по времето на османското владичество. За да не дразнят османлиите, добърчани направили малка църква, подобна на обикновена жилищна сграда, вкопали я наполовина в земята и това й позволило да оцелее през вековете. Църквата е дълга 8.37 м., широка 6.50 м. и с най-висока част 5.20 м. Ако влезете вътре, ще видите необичайно вътрешно разпределение. Вместо нормалното за епохата просто еднокорабно пространство, строителите са изградили сложна трикорабна базилика.

Добърчани компенсирали неугледния външен вид на църквата с вътрешната му богата украса и благолепие. Непременно ще се впечатлите от богатите фрески и от образите на над 460 библейски и местни герои. В църквата няма и един сантиметър стена, който да не е изографисан. Образите на светци при норма от четири до пет за храм, тука са цели 30. Доминират светците войни като св. Димитър, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат и др. Това не се среща никъде на друго място.

Съгласно средновековното разбиране, че творецът трябва да остане анонимен, тъй като не той, а Бог движи ръката му, живописците не са ни оставили имената си. Очевидно е обаче, че тук е работила цяла група – първомайстор, калфа и чираци. Първомайсторът е рисувал основните сцени и светците, а калфата и чираците – второстепенните сцени, декорациите по дрехите, войнските атрибути и др.

Фреските, които майсторите са изографисали, са впечатляващи. Най-интересната от тях е сцената „Преображение Господне“, представяща Исус Христос като астронавт. Той отлита към небето в тяло, наподобяващо съвременна космическа ракета, от която изтича огън, както става при изстрелването на сегашните космически уреди. Под краката на Христос се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата. Много точно са изографисани аеродинамичните форми на летателния апарат. В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия бог – астронавт, а именно „Божието възкресение“. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята.

Уникалните стенописите карат историците да гадаят. Носят се и слухове за образите. Част от теориите наблягат на модернистичност, а много от стенописите са странни. Според някои описания ореолите на светците наподобяват шлемове, а част от тях са със западно въоръжение – алебарди и шлемове. Има и странни символи като свастики на фасадата на храма.

И нещо още по-загадъчно за съвременния турист – църквата е построена така, че представлява естествен климатик, който и през зимата, и през лятото поддържа температура в достатъчни амплитуди за съхранението на стенописите. Без климатична инсталация, тези стенописи изглеждат така, сякаш са рисувани вчера. Те дори не са реставрирани. През 1973 – 1978 г. реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова само ги почистили от наслоените сажди от свещите, горели в периода, когато църквата е била действаща, и ги обновили. Екипът, извършил почистването, е оставил ивици, на които личи предишното състояние на фреските. Поразителните ярки цветове са запазени, въпреки че през ХІХ в. турците превърнали храма в хамам (баня).

Естествено е да попитаме и за дарителите, поръчали този малък шедьовър. За щастие, зографите са нарисували перфектни фрески с техните образи. В класическа схема дарителите Хасия, Богдан и Спас държат макет на храма, а от другата страна той е поддържан от строителите Станко, Смилен и Спас.

Излизайки от храма, виждаме прелестна градина с много цветя. Там се намира и лековитият малък извор. Легендата разказва, че ослепените 14 – 15 000 български войници на цар Самуил след битката при с. Ключпрез 1014 г. успели да стигнат до църквата и някои от тях останали там, основавайки школа за пеене. Тя все още съществува. Според друго предание, Самуиловите войници са основателите на селото. На връщане от битката, довела до ослепяването им, те попаднали на лековития извор и останали там, за да се лекуват.

Пуснете малка монета в извора и си измийте очите, за да се върнете пак на това свято място, заредено с божествена сила.

Информация

www.historymuseum.org
100 НТО, Благоевград, Югозападен, Югозападен 100 НТО
Понеделник – Неделя: 09:00 - 17:00

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved