Лозенски манастир „Свети Спас“ – Лозен

Лозенски манастир „Свети Спас“ – Лозен

Карта

 

Лозенският манастир „Свети Спас“ е български манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, и е представлявал най-източната обитетел от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името „Долнолозенски манастир Свети Спас“, посветен на народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, въпреки че светец с такова име няма.

Разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле.

Мананстирът се намира сред гъста дъбова гора, в близост до него има няколко извора със студена планинска светена вода и както вече беше споменато, от двора му, обсипан през топлите сезони с цветя, се открива прекрасна панорамна гледка към Софийското поле. Това, а и фактът, че от Долни Лозен (10 км от София) се достига до него пеша за около час, а с кола по относително добър черен път за около 15 минути, го прави предпочитано и приятно място за излет.

Основан в 13 век. Към края на 14ти век, когато Урвичката крепост, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под ятагана на османското нашествие, манастирът е разрушен. В периода 15-16 век той запустява окончателно, но през 17 век е отново възроден и както научаваме от някои достигнали до нас писмени паметници, като най-старият от тях е от 1671 г, в манастира се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села. От други преписки научаваме, че в периода 1671-1694 г. там са се помещавали книжовна и калиграфска школа. В 1737 манастира става център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. При подавянето му края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски. След участието на неговите монаси във въстанието манастира „Свети Спас“ за пореден път е разрушен от турците.

През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манастирска църква „Свето Възнесение Господне“. Трите големи купола, които били изградени върху старата цилиндрична постройка от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляно и стоят до днес непокътнати, са били нещо твърде необичайно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.

В последните години са реставрирани едно от жилищните крила, монашеските килии и двуетажната гостоприемница, а един от съществувалите по-рано няколко параклиси бива възстановяван в момента. Отскоро на реставрирания и отново поставен в църквата стар олтар могат да се видят възстановените оригинални икони от периода 1850–1890 г. Стенописите, намиращи се в трите купола, са също реставрирани. Цялата външна западна фасада е била покрита с фрески, които за съжаление в момента са почти напълно заличени.

Информация

Софиийска, Югозападен
Целогодишно: 08:00 - 18:00

Споделяне

 
© 2016 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved