Историко – археологически резерват ”Шуменска крепост”
Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира на два километра западно от град Шумен. В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното черноморско крайбрежие със западните български земи.
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години – археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb пласт на Троя). Предполага се, че около V век пр.н.е. е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година (най-активни през 1974 – 1981 година) под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени – римска, ранновизантийска(използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман – въпросът остава неизяснен); надписът на „Остро… богоин“ (според Вера Антонова, това е първият надпис на кирилица в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
