Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян

Музеят в град Троян е първият в страната, който показва в детайли народните художествени занаяти и като инструментариум, и като форми, функции и декоративни системи в основните занаятчийски браншове: керамика, дървообработване и металообработване, народен текстил. Помещава се в първата следосвобожденска обществена сграда в Троян – отначало училище, а по-късно и община, построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев. Реставрацията на сградата и адаптирането й за музей е дело на архитект Тома Богданов, а аранжировката на експозицията е на художника Иван Радев.

Експозицията започва с макет на троянската занаятчийска чаршия, но водещо място в нея има троянската битова керамика, разположена на целия първи етаж на музея. Хронологически е проследено историческото й развитие от керамичния неолит през енеолита, бронзовата и желязната епоха до Средновековието и Възраждането. Показаната автентична грънчарска работилница дава подробна информация за производството на глинени съдове за един период от няколко столетия.

Второ поле за творчески изяви на троянските майстори са дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва – кривица, свредела и изнималото, с които балканджията прави утилитарните си битови предмети, те преминават през водния, крачния и ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с великолепните си произведения слага венец на традиционния им майсторлък. Допълнителна информация дават показаните инструменти и занаяти като бъднарство, бъкларство, пирография.

В залата на металообработващите занаяти са показани ковачеството, медникарството, златарството и оръжейничеството. Ковашкият занаят според поменика на Троянския манастир е имал свое еснафско сдружение още от 1812 г. Майсторите ковачи изработват предимно предмети за бита и селскостопански инструментариум. Още преди Освобождението Троян става един от водещите медникарски центрове, естетически свързани с прибалканското медникарство.

Показаните произведения на традиционното тъкачество са предназначени за облекло, уредба на жилището, битова употреба. Това са козяците, шарените черги, троянските “вързани” китеници, килимените черги “на ножове”.

Най-старинни тъкани са козякът, халището и чергата в естествени цветове — сиви, бели, кафяви. Много разпространена е шарената черга с характерните цветови съчетания — червен, зелен, черен и жълт. Същата цветова гама е присъща и на килимената черга, отличаваща се по своя декоративен мотив и техника на тъкане. Троянският китеник, изпълнен във вързана техника и с предпочитания от троянката растителен мотив, е другата слава на домашното тъкачество.

В залата с тъканите са показани и мутафчийски произведения. Мутафчийството е обособено като характерен текстилен занаят, с активен живот през целия ХІХ в., със своя еснафска организация и пазари в Цариград, Босна и Херцеговина. Мутафчийството е занаят, свързан с транспорта. Майсторите мутафчии произвеждали въжа, чували, дисаги, торби и покривала за добитък (чулове) от козина на вертикален тъкачен стан. Последната зала на музея показва произведенията на майсторите от последните десетилетия на ХХ век. Музеят е част от стоте национални туристически обекта.