Музей „Средновековна църква Св. Георги“ – Кюстендил

Църквата се намира в град Кюстендил – квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша (средновековното село Коласия) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.

Църквата носи името на Свети Георги Победоносец (ок. 284 – ок. 305) – воин и пълководец по времето на Римската империя, един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Чества деня на светеца на 6 май.

Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х – началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на XII, XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци — Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св.Никола. От XV-XVIв. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX век. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878-1882 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша. Като стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори. През 1985г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявана в нейните средновековен вид, обем и пропорции. Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период.