Мезешка крепост – Свиленград

Мезешка крепост (Неузетикон или Неутзикон) е средновековно византийско укрепление изградено през 11–12 век западно от днешното село Мезек, община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта „Калето“. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда.

Мезешката крепост се намира непосредствено до село Мезек при надморска височина около 210 метра. До нея се достига по път от западния край на селото водещ до връх Шейновец. Крепостта е на около километър северно от гръцката граница, за което говори и военно съоръжение на мястото на най-източната кула, изградено по времето на Студената война.

Крепостта попада в рамките на природна забележителност „Калето“ за защита на скални образувания, обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България.

Мезешката крепост е неголяма, огражда площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г. Тогава те и част от крепостта са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 m. Входът е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма, които се издават повече от половината извън дебелината на стената и височина над 10 m. Пет от кулите са разположени на южната стена като две от тях са ъглови и три са по фронта. Две от кулите са на западната страна – по средата и на главния вход, и по една на северната и на източната стена.

Обявена е за Народна старина през 1927 г. Обявена е за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието през 1968 г. Сега руините имат статут на археологически паметник на културата от национално значение, съгласно действащия Закона за културното наследство.

Консервационно-възстановителни работи по стените са извършвани през 1963 и 1973 г. от РИМ-Хасково. Извършено е възстановяване на лицевата зидария на западната куртина (стена), което личи твърде ясно, тъй като е използван различен по цвят камък и хоросан, както и различна техника на зидане.

През 2007 г. е предприета частична консервация и в някои невралгични точки като например около портата и някои врати към кулите.

В периода 2012 – 2013 г. завърши работата по пълна консервация и ограничена реставрация на крепостта, съгласно архитектурния проект от 2007 г. Укрепени и възстановени са стълбищата, лицевата зидария и малка част от крепостната площадка с няколко зъбера. Възстановен е куполът на голямата кула, носещ отбранителната площадка, а входът на кулата е възстановен съобразно археологическите изследвания като са премахнати неправилни застроявания по входа от 1963 или 1973 г. Възстановени са повечето бойници (мазгали) по кулите или стените.