Ивановски скални църкви – Русе

Ивановски скални църкви – Русе

Карта

 

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе – северна България. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в страната с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.

Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Църквите и всички помещения край тях в местността „Писмата“ при с. Иваново образуват големия скален манастир „Свети архангел Михаил“. Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство(XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор във Велико Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II(1218-1241), Иван Александър(1331-1371) и други представители на владетелските семейства.

Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква (параклис „Св. арх. Михаил“), Кръщалнята, Господев дол (най-богато украсена със стенописи), „Съборената“ църква („Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни старопрестолни майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. „Висарионов патерик“. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.

Информация

100 НТО, Русе, Северен централен 100 НТО, Североизточен природни обекти
Всеки ден: 9.00 - 18.00

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved