Яйлата

Яйлата (на турски: yayla, яйла̀ – плато, високо пасище) е национален археологически резерват в Област Добрич. Разположен е на 2 km южно от Камен бряг и на 18 km североизточно от Каварна. Заема площ от 300 декара, отделена от морето от скални масиви с височина 50-60 метра.

Местността Яйлата е обявена за археологически резерват с решение на Министерския съвет през 1989 г.

Яйлата представлява голяма скална тераса, разположена на 10–15 m над морското равнище и приблизително толкова под континенталното ниво. Акваторията на мястото тук е открита за бурните ветрове и в наши дни, както и в древността не предлага почти никакви условия за пристанище.

В местността Голяма Яйла е разположен “пещерен град” от 101 т.нар. – “жилища” – естествени пещери дооформени от човешка ръка, датирани към V хилядолетие пр.н.Хр. Те са разположени на няколко нива в скалите и са използвани в продължение на хилядолетия.

Светилището се намира в северната част на Яйлата, в близост до югоизточния край на Камен бряг. То е разположено върху обособена релефна скална издатина, от която се открива отличен обзор към обширната част на източния хоризонт. От всички запазени изкуствено изработени в скалата елементи най-характерни са подравнената площадка с правоъгълни, трапецовидни и овални плитки вдълбавания; линейните и ъгловите издълбавания с различни размери; стълбището от три стъпала с югоизточно изложение и три скални гроба в подножието му с близки азимути на главните оси до надлъжната ос на светилището.

Главната ос на светилището е насочена към точката на зимното слънцестоене и се отнася според археоастрономите за вековете VI–V в.пр.Хр. (Описание на подобно светилище е запазено от Пиндар – той разказва,че аргонавтите видели издълбани в жертвеник (буквално “длани на ръце”), след като стигнали брега при устието на Аксинския понт и принесли кръвна жертва за успешен път по море. Това сведение от V в.пр.Хр. учените свързват с онези вдлъбнатини и улеи в скалите (естествени или издълбани от човешка ръка), които служели за жертвеници в древността. Предполага се, че освен за събиране на кръвта на жертвено животно, някои от издълбаните от човешка ръка ями в светилища вероятно са служели за събиране на дъждовна вода предвид големите размери на съоръженията. Водата обаче е използвана за култови нужди и вероятно е отъждествявана с някое божество на природните сили по подобие на малоазийските богове на бурята.