Къща – музей ”Иван Вазов” – Берковица

Къща-музей „Иван Вазов“ в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее докато е председател на Окръжния съд в Берковица – 7 март 1879 – 18 септември 1880 г. От 2012 г. къща-музей „Иван Вазов“ е част от Музеен комплекс – Берковица.

Къщата, в която се помещава музеят е строена в началото на 19 в. и има типичен за българското Възраждане екстерирор и интериор – автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи, миндерлъци. През 1940 г. е обявена за народна старина. Къщата-музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. През 1964 г. къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

Експозицията в музея представя творчески път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период. Приземният етаж на къщата се използва в миналото за стопански нужди. Чрез вътрешно стълбище се достига до втория етаж, който се използва за живеене. Дясното крило представлява мъжката част, осветена с множество прозорци, камина, резбован таван и алафранги по стените. В дъното ѝ е разположена турска баня. В това крило живее Иван Вазов. Лявата част е женска. Потонът в тази стая е във вид на „рибена кост“, а тавана на залата с преводната литература е резбован. Той е дело на тревненски майстори.

Благодарение на пребиваването си в Берковица, в творчеството на Иван Вазов се появяват редица произведения, които са написани тук. По-значимите са стихотворенията „На Ком“, „Малини“, поемата „Грамада“, повестта „Митрофан и Дормидолски“. В непосредствена близост до къщата-музей „Иван Вазов“ се намира етнографският музей, който е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.