Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български епархийски манастир.

Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, област Ловеч, на 12 km от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец, 1073 метра.

До манастира има шосеен път. От автомагистрала „Хемус“ се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.

Има и екопътека, която започва от село Гложене (зад стадиона), но е стръмна и тясна, трябват хубави обувки за да се премине.

След предварително обаждане и в определени периоди на годината — манастирът може да даде подслон на около 20-на поклонници, които приемат да спазват манастирските правила.

Според недоказани данни той е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. Всъщност легендата се позовава на съвпадение на имена между селището Кийово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

Гложенският манастир е основан през XVI век. Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.

Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век e игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.

Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието. Това достига до римокатолика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент e осъден на „вечно“ заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов

Старата църква на манастира вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.

В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“. Всъщност иконата е украинска от XVIII век. Обковката ѝ е създадена през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.

Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и най-красива панорама, която се открива от самия манастир.