Еленска базилика „Свети Илия“ – Пирдоп

Еленска базилика „Свети Илия“ – Пирдоп

Карта

 

Еленският манастир „Свети Илия“ представлява руини на унищожен от турците укрепен манастирски комплекс с внушителна раннохристиянска базилика. Състои се от самия храм, манастирски постройки и заобикалящите ги крепостни стени, фланкирани с четиристенни кули в ъглите. Той е активно средище на книжовността по време на Втората българска държава и действа до края на XXVII век, когато варварски e разрушен от турските завоеватели към 1700 г. Тогава Яхия паша заповядва на аскера да срине с топове, да опожари и да унищожи хиляда и триста годишния манастир.

Комплексът е разположен на 2 км източно от края на град Пирдоп по подбалканския път, и още 1,8 км по отделящия се от него на север път и на 3 км западно от село Антон, в подножието на южните склонове на Златишко-Тетевенския дял на Стара планина, в местността Ѐленско, на границата на общините Пирдоп и Антон, където свършва полето и започва Стара планина. Непосредствено до него тече малката планинска Еленска река с еленското невисоко водно падало и Еленската горичка, дали името на базиликата. Комплексът се намира на десния бряг на реката.

Еленския укрепен манастир „Свети Илия“ е ограден с крепостни стени и кули зидани подобно на охридската крепост с големи различни обли местни камъни без дървени или тухлени сантрачи, с изключение частично по западната страна, която, със или без страничните ѝ кули, е била част от манастирската постройка, чиито напречен зид е частично видим малко над терена. Там и на крепостния на височина над 1,5м има три реда тухли. Стените са подзидани с вътрешни контрафорси – стълби до бойната пътека, при които имат дебелина над 2,5м. Масивни стълби в кулите не се забелязват. На южната стена до югозападната кула има тухлена арка подобна на входната в столицата Плиска.

Църквата се намира в източната част на укрепено пространство с правоъгълен план, оградено с дебели крепостни стени фланкирано с 4 правоъгълни кули в ъглите на фортификацията. Пред входа на храма е оформен средно голям двор.

По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Като начин на най-късния градеж и структурно-планировъчно напомня построените от княз Борис и основно обновена от цар Самуил базилика в Преспанското езеро, базиликата „Света София“ в Охрид и Голямата укрепена базилика-манастир в Плиска, и като градеж и укрепен храм на цар Симеонавата Златна църква в Преслав. Руините ѝ, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат поне два периода на строителството ѝ. Източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан бележи единия период. Към другия период принадлежат средната и вероятно почти напълно разрушената днес западна част, изградени от ломен камък с пояси от тухли, традиционно, макар и в непълно съответствие с църковния строителен канон. Приема се, че източната част, която безспорно е градеж от римско време е Юстиниянова, а останалите са по-ранни или съвсем условно казано Константинови. Но аналогичните строежи от IV век, липсата на голям център, който такъв внушителен храм да обслужва и нуждите и характера на епохата дават основание да се допусне и обратното. Възможно е след като храмът е бил запуснат по времето на император Ираклий за период от 250 години, след покръстването на българите от княз Борис през 865 г. да е възникнала нужда базиликата да започне отново да действа за налагане на новата вяра. За целта е било наложително българският владетел не само да я обнови, но е възможно и да е построил някаква част от нея.

Храмът няма запазени стенописи, но е важен пример за преходна форма между базиликалната и кръстокуполната композиция и конструкция – изключително и рядко срещано явление в храмовата архитектура. Освен това той, наред укрепената Голяма базилика-манастир в Плиска, манастирите на княз Борис в Равна и над Варна и старобългарският манастир в Черноглавци са едни от малкото в Европа укрепени трикорабни базилики. Еленската базилика е обявена за паметник на културата с национално значение.

Информация

Софиийска, Югозападен

Споделяне

 
© 2016 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved