Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български, мъжки манастир. Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово. До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта линия Русе-Момчилград.

Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.

Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.

Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.