Чуриловски манастир

Чуриловският манастир „Свети Георги“ (наричан понякога Игуменски или Геговски манастир) е български православен манастир, част от архиерейско наместничество Петрич на Неврокопска епархия на Българска православна църква. Манастирът е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 km от град Петрич и на 2 km от село Гега.

Предполага се, че е основан през 14 век. Възобновен в 1858 година. Съхранен е ферманът за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За изграждането на манастира се черпят сведения от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 година е станало обновяването на църквата, а в третия – че през 1890 година е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на църквата е съществувал по-стар храм. Посочени са имената на настоятелите и ктиторите.

Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с открит притвор от запад и открити навеси от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери – 24 метра дължина и 12 метра ширина. По начин на градеж, а също и по планова схема напомня църквата „Свети Димитър“ в село Тешово. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари. Интерес представлява съхранената стенописна украса от 1858 година и особено сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор. Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.

Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско. Манастирът е свързан с революционните борби на местното българско население.

Манастирските имоти, чиято площ е около 10 декара са съставени от сградата на старото килийното училище в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, храмовата сграда, камбанария, касапница, дворове, поляни и овощни градини.

В миналото манастирът и училището са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Неговата роля при формирането на тази селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селището.

Днес десетки миряни се събират в обителта три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден на Петровден и на Рожен.